Бяло Зелено Червено
Начало » Статии » Български език и литература » История славянобългарска

История славянобългарска

Коментари 12 коментара

"История славянобългарска" е едно от най-забележителните български произведения, писани някога. Тя е писана през Възраждането. Широко е разпространено мнението, че именно написването на "История славянобългарска" поставя началото на Българското върраждане. "Историята" е завършена през 1762 година в Зографския манастир. През 2012 се навършват точно 250 години от написването й.

История славянобългарска
Страница на "История славянобългарска"

Произведението не е просто сборник със събития, чрез него авторът повдига българския дух и националното самосъзнание. "История славянобългарска" е плод на усиления труд на монаха Паисий Хилендарски, събирал информация за родината ни зрънце по зрънце.

За автора

Автор на "История славянобългарска" е Паисий Хилендарски. Данните за него са много оскъдни, като повечето от тях научаваме в самото произведение. Известно е, че Паисий най-вероятно е роден в град Банско и има по-голям брат - Лаврентий. От послесловието разбираме, че авторът е на 40 години.

Малкото сведения за Паисий Хилендарски пораждат много легенди, а и спорове за родното му място. Селищата, които претендират, че там е роден монахът, са Доспей, Ральово, Банско, Разловци. Най-правдоподобна е версията за Банско, както посочих по-горе.

Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски



Композиция и съдържание на произведението

"История славянобългарска" се разделя на две предисловия, седем глави и едно послесловие. Първото предисловие е взаимствано от автор, наречен от Паисий Маврубир. То се нарича "Ползата от историята" и разкрива с какво помага на хората историята и на какво ги учи.

Второто предисловие е авторско и разкрива целите на творбата. В него Паисий се обръща както към родоотстъпниците, така и към хирата, които искат да научат за родината си.

Същинската част на "История славянобългарска" е съставена от пет глави. Тя е разделена на три дяла, обхващащи политическата, културната и църковната история на България.

Политическа история

Обхваща първите пет глави на същинската част на "Историята".

  • "Историческо събрание за българския народ"

  • "Тук внимавай, читателю, ще разкажем накратко за сръбските царе"

  • "Пак завършваме разказа за Константин Шишман"

  • "Тук е потребно да се съберат заедно имената на българските крале и царе, колкото се намират, и кой след кого е царувал"

  • "Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе"


Тук са събрани най-важните исторически събития за България, най-важните военни и политически успехи, най-знаменитите владетели...


Културна история

Главата се нарича "За славянските учители" и е посветена на българската културна история и на Кирил и Методий.


Църковна история

В тази глава са изброени българските светци - патриарси, мъченици, крале и царе и други.

Спокойно можем да наречем композицията й новаторска. Наличието на две предисловия(едно взаимствано и едно авторско) и послесловие я правят такава.


Жанр на произведението

"История славянобългарска" е синкретична творба. В нея има елементи на хроника, учебник, публицистична творба, автобиография.


Преписи

Има много направени преписи на "История славянобългарска". Първият от тях е на Софроний Врачански. Друг известен препис е направен от Петко Славейков.


Значение

Ползата от написването на "История славянобългарска". Тя не само дава информация за историята на България. Творбата повдига българския дух и националното самочувствие в тежките времена на робство. Мнозина смятат, че с написването й се поставя началото на Възраждането у нас.

България
Паметник на Паисий в Банско


Цитати от "История славянобългарска"

Най-популярният цитат от "История славянобългарска" е показан по-долу. Той представлява яростно обръщение към родоотстъпниците и защитаване на българската чест, като изтъква успехите на българите.
Цитат:
Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо
се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или
българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо
те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани...



По-долният цитат е от послесловието и представлява разказ на автора за написването на "История славянобългарска".
Цитат:
Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи. Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе. Така и много пъти сърбите и гарците ни укоряваха, че нямаме своя история. Аз видях по много книги и истории написани много сведения за българите. Затова положих много труд за две години да събирам по малко от много истории; и в Немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите, накратко за царете , а за светците никак не писал. Бил латинин, не почитал българските и сръбските светци, които просияли после, когато латините се отделили от гърците. Но и за сръбските светци пише лошо и скрива, а за българските никак не се споменава. Така аз презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах - това презрях поради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно - написах речи и думи. Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца.




От: patriot
Дата: 11.06.2012 16:31
Може да ви хареса:

Коментари (12)

»Добави коментар
Гост
Гост
Паисий е написал обаче
"История славнобългарска", а не
"История славянобългарска"
Справка
[#12] 09.11.2014 18:35
Гост
Гост
мерси
[#11] 15.04.2014 15:45
Гост
Гост
Благодаря за статията!




[#10] 13.03.2014 09:53
Гост
Гост
Супер :)
[#9] 15.04.2013 14:37
Гост
Гост
ухаа
Редакция: моля, пишете на кирилица!
[#8] 25.02.2013 16:42
Админ
Админ
Радвам се, че статията е помогнала. Приемаме всякакви критики и мненния :)
[#7] 24.02.2013 17:16
Гост
Гост
това ми помогна за урока
[#6] 24.02.2013 14:31
Гост
Гост
много подробна и интересна информация
[#5] 18.02.2013 21:46
Админ
Админ
Благодаря, оправено е :)
[#4] 23.09.2012 21:14
Гост
Гост
Имате грешка:
През 2012 се навуршват точно...
[#3] 23.09.2012 21:07
Гост
Гост
Какво означава "синкретична"?
[#2] 13.09.2012 15:00
Гост
Гост
благодаря за статията
[#1] 23.06.2012 14:25

Коментирай като гост


През коя година е Освобождението от османско робство?



Регистрирай се, за да коментираш с потребителско име, да играеш игри и да се състезаваш с другите потребители.
Уважавай родния си език! Пиши на кирилица!