img

Камен за Слави Трифонов: Преди 2000 г. и Христос не можа да убеди жителите на Йерусалим

/
/
/
190 Views

„Това, което отличава Слави Трифонов и моите колеги от телевизия 7/8, е, че те имат волята да променят много от нещата, които до този момент съществуват. Със сигурност представата за месия и за това, че с магическа пръчка някой ще дойде и ще промени изведнъж България и тя ще стане Швейцария – съжалявам, но това просто няма как да се случи. Това е дълъг процес.“

Това казва Камен Воденичаров в обстойно интервю пред сайта „Истории от прехода“.

Той обаче е убеден – „комуникирайки с неговите колеги и със Слави Трифонов“, че те имат идеята и волята това да се случи,

„А дали ще успее да се направи това, никой не знае. Това зависи до голяма степен от взаимодействието с други политически сили, с други играчи или с хората, които подкрепят този проект. Например Христо Иванов и „Да, България“ декларират нещо подобно.“

Бившият съдружник на Слави, който сега е водещ в неговата телевизия, заявява още, че „зависи от много обстоятелства и не зависи от един човек“.

„Поради тази причина е много важно хората да мерят и да преценяват накъде отиват… Преди 2000 години Исус Христос не можа да убеди жителите на Йерусалим, че е дошъл, за да ги спаси и те го посрещнаха с възгласи „Добре дошъл, осанна – да си жив и здрав, колко те обичаме!“ и след 7 дни гласуваха Пилат Понтийски да го разпъне на кръст. Давам този пример, защото тази битка е от хилядолетия.

Дали ще стане, зависи както от личностите, така и от хората“, коментира бившият водещ на „Каналето“ и „Ку-Ку“ и дългогодишен колега на Слави Трифонов.

Камен Воденичаров отговаря и на такъв въпрос: „Новият месия ли е Слави Трифонов?“:

„Вижте, всички тези хора, които чертаеха инженерно и правеха планове, подходиха така, че всяка партия, която можеше да възникне, те я възникнаха предварително. Имам предвид да възникне така, както възникват едно движение и една партия – доброволно, група хора се събират и имат идея нещо да направят…

Например трябва националистическа партия – появяват се „Атака“ и НФСБ.

Трябва лява партия – и от БСП се нароиха много малки други. Има ли реално лява силна партия, както например в Испания има такава? Или ето още по-наблизко – СИРИЗА в Гърция примерно.

Няма такава…. Кой да я направи?! Правят я, генерират я всичките тези хора, които някъде са изчислили, че сигурно една нова лява партия ще стои много добре.

Ние, българите, в някаква степен изчакваме и искаме някак си всичко да дойде и да стане наготово. Затова харесвам протестите, защото има група от хора, които осъзнаха, че това няма как да стане наготово.“

И продължава:

„Няма как да дойде един месия – независимо дали е Слави Трифонов, Христо Иванов или бате Гойко, и така да пренареди нещата, че да им харесва на всички. Това няма как да се случи, защото е дълъг процес и непрестанна борба. Ако няма парламент, ще има следващи избори – това е демократичната процедура.“

Запитан, Камен Воденичаров разказва за връзките на „Каналето“ и „Хъшове“ с Илия Павлов, Васил и Георги Илиеви:

„Можеш да си представиш като популярни лица в средата на 90-те години за нас всички врати бяха отворени и ние можехме през деня да си говорим с шефа на полицията, където организирахме концерт, а вечерта можехме да сме в заведение, което се държеше от най-големите мутри по онова време.

Първият ми шок беше, че когато се събрахме и започнахме да обсъждаме как ще премине митингът пред „Александър Невски“ (има и документални кадри как говоря на събралото се множество от десетки хиляди), изведнъж в апартамента телефонът звънна. Д-р Желю Желев вдигна и се оказа, че от другата страна е Андрей Луканов – тогава един от лидерите на българската комунистическа (все още) партия, и те двамата започнаха да си говорят и да си обсъждат кое как ще мине. Аз тогава бях брутално шокиран и си казах: „Как така!? Защо в щаба на „СДС „се говори с щаба на комунистите?“.

Те тогава ми казаха: „Виж, моето момче, те нещата са така, че все пак трябва да се иска разрешение, трябва да се синхронизират…“. И тогава на мен ми светна някаква лампичка – и до ден днешен продължава да ме мъчи, че може би някъде в месеците преди това е имало предварителни планове кое и как ще се случи.“

Според него т.нар. мутри и изобщо „различните силови групировки“ са били „средство на този определен кръг от партийни функционери и от служители на важните за комунистическата държава служби – защото идеята била „да се постигне това раздържавяване“.

„Тези мои връстници и момчета борци, както, разбира се, и от най-различни други спортове, бяха оставени на улицата и без работа. Непосредствено след това бяха нарочно вкарани и им бяха дадени възможностите да изградят тези структури, за да може ефикасно да се изградят новите капиталистически модели.

В крайна сметка мисля, че тези хора – Илия Павлов, Васил Илиев, Георги Илиев, те са част от общата схема за преразпределение на собствеността. Самите те като млади хора започват да изпълняват това, което някой чичко (обикновено с генералски пагони) им казва да направят. Не знам дали може един млад спортист от Кюстендил – заедно с неговия брат, да се сетят как да направят застрахователна компания, която да започне да застрахова всичко – от магазини до автомобили и предприятия.“

Камен разказва още, че е свидетел на среща, на която били поканени в качеството им на „популярни млади актьори и изпълнители“.

„Това беше една сбирка на Илия Павлов – той беше нещо като председател на техните дружества. Бяхме поканени да ги веселим вечерта със същите тези песни, които пеехме и по площадите. Съвсем случайно станах свидетел на това как Васил Илиев започна във фоайето на „Гранд Хотел Варна“, където се правеха сбирките (знаете, „Гранд Хотел Варна“ е държавен хотел – в един момент този хотел става собственост на Илия Павлов, как и защо, срещу какви пари, какво е платено, има го в Агенцията за приватизацията, но нито аз тогава, нито вие можехме за една вечер да станем собственици на „Гранд Хотел Варна“ или на който и да е от всички хотели от Шабла до Синеморец, т.е. там нещо е било подготвено), чух изречението: „Това няма как да стане, ще имат да вземат, да си гледат работата, нещастници, ще се борим с тях…“. Месец или два по-късно него го застреляха… (Васил Илиев е убит през април 1995 г. – б.р.)

Според Камен – „всички онези, които тогава се опитаха да се опълчат на този октопод или на тази многоглава ламя, ставайки част от системата, бяха думнати“.

„Другото нещо, което младите хора трябва да знаят и не трябва да забравят, е че всичките, които поръчаха тези хора, те все още са живи и са тук!“

Воденичаров обсъжда и своето виждане за ролята на Ахмед Доган, когото нарича изключително интелигентен и много добре подготвен политик, но „за съжаление – доста циничен“.

Според актьора онова, което обладава всички хора, е алчността.

„Когато фокусът ти е как да направиш така, че да вземеш пари, давайки рафинерията на руснаците, а не мислиш за това как тази рафинерия („Нефтохим“ в Бургас) да бъде полезна за цялото общество…

Виждаме, че последните години „Лукойл“ не е платил нито лев данък, всичко се изнася навън. Това се отнася за много други предприятия.

Когато фокусът ти е в това как максимално повече да спечелиш, тогава много трудно може да се грижиш за „един файтон хора“, колкото сме ние българите. Останахме 6 млн., а 2 500 000 наши братя и сестри, братовчеди, приятели заминаха нанякъде, за да намерят по-добър личен живот, а тук сме 6 000 000 души. Ние сме колкото един голям европейски – да не говорим за руски или китайски, град и не можем да се оправим.“

Приятелят на Слави Трифоно отговаря с „не“ на въпроса – би ли се включил в политиката, Но прави уговорка – че напоследък си мислел, че „ако ние стоим отстрани и гледаме, тези всичките думи, които ги изприказвах досега, те важат и за мен“.

А бъдещето на България?

„Бъдещето на България зависи единствено и само от нов обществен договор между хората и между политическата класа. В целия този преход всички тези взаимоотношения са се случили със съучастието на едната половина от българския народ, а после – на другата половина.

Какво имам предвид? Веднъж едните, които гласуват в синьо, са съучастници на едни процеси, а тези, които гласуват в червено, са съучастници на други процеси. Българският народ не живее в аквариум и в кафез, да наблюдава само отстрани. Всички ние, всеки от нас участва във всичките тези процеси, включително и ние самите като артисти и като хора, които сме били много популярни. Някъде сме помагали и сме били много полезни и в протестите, и в песните си, другаде сигурно сме били вредни и не сме били нужни.“

Според Камен „България се развива и продължава да се развива въпреки политическата воля и политическата класа, а положителна прогнози би могло да има, ако държавната администрация и държавните политики в различни сектори не пречат на бизнеса и не крадат инициативата на хората“.

„Иначе, ако това не се случи и виждаме как едните се научиха да крадат банки, а другите – еврофондове, ако това нещо продължи, ако алчността продължи да властва и липсва солидарността и взаимопомощта, тогава не ни чакат никакви светли бъднини.

Мисля, че бихме могли да достигнем Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Полша за десетилетия, но само и единствено, ако се съберат усилията на политическата класа и администрацията, също и на бизнеса и на българските семейства, на малкия, средния и големия бизнес.“

Източник: Клубз

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

It is main inner container footer text