„За съжаление, нямаме нова информация за 13-годишния Николай Илиев от село Конаре и затова в последно време няма официални съобщения“, сподели пред „24 часа“ Кънчо Папазов, кмет на община Гурково, където попада и селото.
Момчето, което страда от синдром на Даун, е в неизвестност от 17 декември м.г., когато изчезва от двора на дома си в покрайнините на Конаре около 13 ч., видяно за последно от майка си.
„Продължаваме да го издирваме, макар вече в по-ограничен мащаб“, заяви директорът на ОД на МВР в Стара Загора старши комисар Красимир Христов. В един момент той лично оглави операциите на терен. Разследването продължава по всички възможни версии, но колко дълго ще трае търсенето на място, засега не е ясно.
Случаят на Николай е част от тревожната статистика с 31 безследно изчезнали деца в България за последните две години.
Има опасения, че момчето може да се появи случайно, ако някой, който го е държал насила, го изостави край селото, но според местните надеждата намалява с всеки ден.
Съселяните на Ники допускат различни хипотези – от инцидент в гората с фатален край до трафик на деца за просия или дори за нелегална трансплантация на органи.
Майката на Николай – Денка, и вторият му баща преминаха успешно през полиграф и към момента не са заподозрени, въпреки тежките разпити. Жената признава, че е харчила пари за врачки и екстрасенси, които още повече я объркали. Едни ѝ казвали, че Николай е жив, други – че е убит. Според нея, детето е било доверчиво и наивно, можело е лесно да бъде подмамено от непознат.
Биологичният баща на момчето живее в друго село и също няма връзка със случая, установи полицията.
Ники никога не е посещавал училище, не е агресивен и никога преди не е изчезвал, движел се сам единствено до близките къщи и не познавал добре района. Бил кротък и не създавал проблеми.
Семейството живее бедно в края на селото, но съседите твърдят, че родителите се грижат за него и за по-малката му сестра според възможностите си.
Денка не може да си представи, че синът ѝ би оцелял сам, без храна, с чехли и леко облечен, както е напуснал двора само до външната тоалетна във фаталния вторник.
Кметът на Конаре Станчо Стефанов споделя, че заради заболяването си Ники трудно се движел, но можел да измине известни разстояния. Фаталното е, че не е засечен от нито една от камерите наоколо, което подсказва, че вероятно е тръгнал незабелязано към планината, където лесно може да се изгуби.
Допълнителна загадка е и кучето на семейството, което изчезва заедно с Ники, но се връща само шест дни по-късно, с цял синджир и без следи от лошо отношение.
По-късно то отвежда майката до близкия язовир и след това се връща към дома им. Известно е, че децата със синдром на Даун често са привлечени от вода, но язовирът е претърсен поне два пъти от водолази без успех, включително и близкият язовир „Жребчево“.
В първите часове след изчезването стотици се включват в издирването – полицаи, жандармеристи, пожарникари, горски, доброволци.
Претърсени са всички къщи, включително и изоставените, дворове и стари кладенци, заслони в планината и район с радиус до 15 километра.
Дойдоха доброволци от цялата страна, дори с АТВ-та за труднодостъпните места, но без резултат.
Сред търсещите бяха и популярни доброволци като Веселин от Перник, открил Сашко преди 2 години, както и Динко от Ямбол.
Държавата мобилизира всичко – водолази, следови кучета, дронове, термокамери, дори и хеликоптер, но следите се губят. Сега се смята, че масовото присъствие в първите дни може да е заличило ценни следи.
Кметът Стефанов разказва как едно от кучетата на полицията хванало следа и поело на север, но спряла до група доброволци и след това загубила посоката.
По случая има досъдебно производство, което не е прекратено и ще бъде активирано при поява на нови доказателства.
Хората в Конаре все още таят надежда за щастлив развой, но оптимизмът намалява. В знак на солидарност селото не празнува нито Коледа, нито Нова година, нито позволи коледарите да обикалят домовете.
Сега, макар животът да продължава, общността се подготвя за провеждането на 29 март на традиционния фестивал на самардалата – емблематичната местна подправка.
