„Може би покойният лорд Атли беше прав, когато заяви, че референдумите са инструмент за диктатори и демагози“. С тези думи започна своя традиционен неделен коментар водещият Светослав Иванов в предаването „120 минути“ по bTV.
В своя обстоен анализ, посветен на референдумите, Иванов разгледа как този демократичен механизъм е използван през годините – както от политически лидери като Шарл дьо Гол и Маргарет Тачър, така и от диктатори като Хитлер и Мусолини.
Иванов отбеляза, че Шарл дьо Гол е разглеждал референдумите като форма на директна връзка с народа. През 1962 г. той организира референдум, с който въвежда прекия избор на президента с разширени правомощия. „Но през 1969 г. същият механизъм го свали – референдум за ограничаване на парламента бе отхвърлен, и Дьо Гол подаде оставка на другия ден. Тъжен край на една велика политическа кариера“, посочи водещият.
От друга страна, според Иванов, Маргарет Тачър не е била привърженик на референдумите, виждайки в тях риск и средство за онези, които се страхуват да поемат отговорност.
Историческите уроци
Журналистът обърна внимание и на начина, по който диктаторите са използвали референдумите за легитимиране на авторитарния си режим. През 1934 г. Хитлер печели 90% подкрепа за обединяване на постовете канцлер и президент, а Мусолини преди това постига 99% „за“ на референдум, на който само фашистката партия може да издига кандидати.
„И Сталин бил съгласен. Две години след Хитлер и той питал народа, който почти със 100% приел новата конституция, която гарантирала „права и свободи“. По подобен начин комунизмът окончателно установил властта си в България след 9 септември 1944 г. Монархията била ликвидирана след референдум през 1946 година с над 90% от гласовете“, разказа Иванов.
Съвременни предизвикателства
Водещият отдели внимание и на трудностите пред референдумите в днешната епоха на дезинформация. „В днешния свят стана прекалено лесно, а и доста евтино през социалните мрежи да се влияе на огромни групи от обществото“, отбеляза Иванов.
Той даде пример и с референдума в Молдова за въвеждане на европейската интеграция в конституцията. Там резултатът е бил много близък – 50,5% са гласували „за“, докато 49,5% вярват, че вотът им е бил манипулиран.
В обобщението си Светослав Иванов подчерта, че референдумите не са универсално решение и в демократичните страни могат както да сближават, така и да създават разделение. Това е особено вярно във времена, когато обществото е залято от дезинформация.
Темата за границата между демокрацията и манипулацията чрез референдуми остава все така актуална. Явно всеки референдум носи със себе си и своите предизвикателства.
