„В никакъв случай не мога да кажа, че България прибърза с еврото. Напротив, тя закъснява. Левът е фиксиран към еврото в 1997 г. Страната пое този ангажимент още с влизането си в ЕС през 2007-а, а първоначалната цел беше да се присъединим през 2009-2010-а.“
– Реклама –
Това коментира в „Мрежата“ по БНР Ралица Симеонова-Ганева, преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е потъващ кораб, че страната ни не изпълнява критериите наистина и лъже Европейската комисия за бюджета, който е представила. Как можем да обясним на гражданите доколко изброените тези имат основания.“,
допълни Ганева.
„Левът сам по себе си не осигурява никаква стабилност извън връзката си с еврото по линия на валутния борд. Можем да кажем, че валутният риск, макар и малък, предполага малко по-голяма нестабилност за България в сравнение с еврозоната именно поради това. И е редно да уточним, че споменаването, че левът е символ на националния суверенитет, е по-скоро емоционално, отколкото икономически обосновано твърдение. Паричната единица сама по себе си не гарантира суверенитет, нито го изразява в пълнота. Истинския суверенитет измерва способността на една държава да взема самостоятелни решения конкретно по отношение на икономическата, паричната и фискалната политика. А в момента България не провежда собствена парична политика. Левът е фиксиран към еврото чрез валутния борд. Това означава, че ние реално вече следваме логиката на еврозоната, но приемането на еврото не е отказ от независимост, а всъщност преминаване към пълноценно участие в процеса на вземане на решения в рамките на европейската икономическа система.“
заяви още преподавателката.
„В никакъв случай не мога да кажа, че България прибърза с еврото. Напротив, тя закъснява. Левът е фиксиран към еврото в 1997 г. Страната пое този ангажимент още с влизането си в ЕС през 2007-а, а първоначалната цел беше да се присъединим през 2009-2010-а.“
– Реклама –
Това коментира в „Мрежата“ по БНР Ралица Симеонова-Ганева, преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е потъващ кораб, че страната ни не изпълнява критериите наистина и лъже Европейската комисия за бюджета, който е представила. Как можем да обясним на гражданите доколко изброените тези имат основания.“,
допълни Ганева.
„Левът сам по себе си не осигурява никаква стабилност извън връзката си с еврото по линия на валутния борд. Можем да кажем, че валутният риск, макар и малък, предполага малко по-голяма нестабилност за България в сравнение с еврозоната именно поради това. И е редно да уточним, че споменаването, че левът е символ на националния суверенитет, е по-скоро емоционално, отколкото икономически обосновано твърдение. Паричната единица сама по себе си не гарантира суверенитет, нито го изразява в пълнота. Истинския суверенитет измерва способността на една държава да взема самостоятелни решения конкретно по отношение на икономическата, паричната и фискалната политика. А в момента България не провежда собствена парична политика. Левът е фиксиран към еврото чрез валутния борд. Това означава, че ние реално вече следваме логиката на еврозоната, но приемането на еврото не е отказ от независимост, а всъщност преминаване към пълноценно участие в процеса на вземане на решения в рамките на европейската икономическа система.“
заяви още преподавателката.
