Животът на Тодор Славков, известен и с прякора Малък Тошко, е своеобразно отражение на прехода в България – хаотичен, противоречив и публичен.
Роден през 1971 г. като внук на комунистическия лидер Тодор Живков и син на Людмила Живкова и Иван Славков, съдбата го поставя в светлината на прожекторите още от дете.
Но вместо да поеме по пътя на политиката или културата, Славков избира свой собствен маршрут – белязан от скандали, съдебни дела, алкохол, телевизионна слава и в крайна сметка, внезапна смърт.
Скандалното дело
През 1988 г. манекенката Мила Гешева подава сигнал, че е станала жертва на групово изнасилване от Славков и още двама негови приятели – Жолт Хайду и Орлин Ножаров. Делото се точи години наред, но в крайна сметка през 1996 г. Софийският градски съд го осъжда на 1 година лишаване от свобода. Тъй като Славков вече е прекарал над година в арести – първо в Швейцария, а после и в България – присъдата се счита за изтърпяна.
През 2005 г. Апелативният съд в Пловдив го оправдава окончателно. Макар че от правна гледна точка Славков излиза чист, делото оставя траен отпечатък върху публичния му образ. Той сам многократно заявява, че е станал жертва на натиск и манипулации. Обществото обаче така и не стига до единно мнение по случая – симпатия и неодобрение продължават да се борят в съзнанието на хората.
Телевизионен ренесанс
След бурното си минало, Тодор Славков намира ново лице пред камерата – този път не като скандален наследник, а като риалити звезда. През 2014 г. той участва и печели риалити формата „Биг брадър All Stars“, с което си спечелва титлата „любимата риалити звезда на България“. Печели зрителите със самоирония, шеги, честност и разпознаваемо бохемско поведение. Преди това е участвал и във „ВИП Брадър 3“ през 2009 г., където остава на трето място. Участията му го превръщат в медиен феномен – фигура, едновременно осмивана и харесвана, която умее да разсмива, провокира и да бъде запомнена.
Последни години и внезапен край
През годините Славков продължава да бъде част от обществения живот – понякога чрез участие в телевизионни формати, друг път чрез интервюта или коментари, свързани със семейството му и миналото. Често говори откровено за битките си с алкохола, за усещането да си „наследник на властта без власт“, както сам го нарича. На 21 юли 2025 г. той е открит мъртъв в къща за гости край Казанлък. Денят съвпада с годишнината от смъртта на майка му – Людмила Живкова, която умира на същата дата през 1981 г.
