Подсъдимият за убийството на малката Сияна Георги Александров ще поиска да бъде освободен от ареста до края на годината. Шофьорът на тира беше арестуван в деня на катастрофата – 31 март. До 31 октомври той ще е лежал в килията 8 месеца, колкото е максималният срок, докато тече разследването. Делото срещу него обаче вече е в съда, който може да го държи до края на процеса или да го пусне с по-лека мярка. В същото време заседанията се отлагат по различни причини и присъда едва ли ще има до лятото на следващата година.
Георги Александров е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост. В същото време обвинени за убийства напускат килиите много по-рано от него, а защитата му ще използва напредналата му възраст, здравословното състояние и адреса в България. Подсъдимият шофьор обаче не е толкова безопасен, показва досието му. Преди да убие Сияна с тира, той е бил осъждан два пъти за шофиране след употреба на алкохол. Има и солидни контакти в Германия, където е фирмата майка на компанията от Благоевград, в която работи.
Освен с протяжно дългите дела и впоследствие малките присъди процесите за катастрофи са белязани с много случаи, в които виновникът бяга зад граница. Дори да го осъдят, не влиза в затвора. Без много шум в медиите миналата седмица Окръжният съд в Стара Загора наказа с 9 години затвор Виктор Кулчу, който има двойно гражданство – българско и украинско.
Виктор уби 4-ма души на пътя в ситуация, подобна на тази при трагедията със Сияна. На 4 октомври 2019 година той кара с превишена скорост по Прохода на републиката към Велико Търново. При изпреварване навлиза в насрещното платно и удря челно друг автомобил, който излита в канавката и се самозапалва. Жертвите изгарят живи. Това са момиченце на 5 г., братчето му на 15, както бабата и дядото, който е шофирал по правилата и няма други нарушения в досието си.
В началото Виктор Кулчу е арестуван, но бързо го освобождават. Заминава за родината си. Делото се точи 6 г. само на първа инстанция, а има още две. За кратко през 2024 г. Кулчу е върнат с помощта на Външно министерство, но пак е пуснат на свобода. Сега е обявен за издирване, но близките на жертвите не вярват, че ще бъде открит.
В същото време съдебното дело за убийството на Сияна върви по пътя на всички други, въпреки че разследването приключи за рекордните месец и половина. Не се явяват свидетели, заседанията се отлагат, искат се нови експертизи. За последно в петък бащата на Сияна Николай Попов разкри близка връзка между адвоката на Георги Александров Явор Нотев и проф. Станимир Карапетков, който е правил автотехническата експертиза за катастрофата.
Двамата са колеги преподаватели в Техническия университет и учредители на фен клуб на ЦСКА. Ако съдът приеме искането за нова експертиза, процесът ще се забави още повече, показва съдебната практика. Според тази на Карапетков шофьорът Георги Александров е превишил скоростта с 13 км/ч, не е съобразил поведението си на пътя с дъжда и коловозите по асфалта.
На всичкото отгоре ремаркето е било пълно. Карапетков обаче извършава експертизата с празно ремарке, защото товарът мистериозно е освободен. За това загатна и работодателят му Борислав Стоименов в петък, но без да даде повече подробности. Какво всъщност се случва тогава? На 31 март Георги Александров се връща от Германия, където е натоварил по документи 21 тона хартия. Така и не става ясно дали са толкова. След катастрофата камионът и ремаркето са на наказателен паркинг в Плевен. Съдържанието не е проверявано. На 2 април товарът мистериозно изчезва. Прехвърлен е в друг тир, който потегля с него.
По закон това действие става с постановление на наблюдаващия прокурор, но такова няма. Дотогава разследването се води от ОДМВР в Плевен. На следващия ден главният прокурор го възлага на Националната следствена служба. Когато отиват на оглед, товарът от ремаркето липсва. Така не става ясно дали тирът на Георги Александров е бил натоварен с много повече от разрешеното и какво точно е превозвал.
Собственикът на компанията „Виттвер – България“ е Борислав Стоименов от Благоевград. През 2004 г. той е бил пълномощник на компанията, която е отдавала под наем автовозите, управлявани от Георги Лазов и Ивайло Кепов. Българските шофьори бяха отвлечени в Ирак и беше поискан откуп за живота им. После бяха обезглавени. Историята остана с много въпросителни. Една от хипотезите тогава беше, че в автовозите е имало синтетични наркотици, но така и не се доказа.
Шефът на агенцията Йордан Вълчев по чудо спаси поста, а Даниел Иваничков и Десислава Паунова още не са обвинени
От делото за смъртта на Сияна бяха отделени материали и започва второ. То е за престъпления, извършени от длъжностни лица в Агенция „Пътна инфраструктура“ към Регионалното министерство. Те са имали задължения по поддръжка и изграждане на пътя между Плевен и Ботевград. Разследването е в Софийската градска прокуратура, но 6 месеца по-късно няма обвиняеми по него.
След катастрофата, при която загина Сияна, стана ясно, че пътят не отговаря на изискванията, бил е в лошо състояние, а ремонтите са били фиктивни. Разрази се огромен скандал. Ръководството на областната структура в Плевен беше уволнено. На дузпата беше и председателят на управителния съвет на АПИ Йордан Вълчев, но по чудо запази поста си. Бащата на жертвата Николай Попов сам посочи няколко виновници за състоянието на пътя, който е косвена причина за убийството на дъщеря му. Един от тях е Даниел Иваничков, шеф на поддържането на пътната инфраструктура. Той беше отстранен, а в момента обжалва уволнението си.
Обвинение срещу него обаче още няма. Втората е Десислава Паунова, директор на „Пътна безопасност и планиране на дейностите по републиканската пътна мрежа“. Тя е дългогодишен кадър на агенцията. Била е и член на управителния съвет. През 2023 г. е отстранена, но после пак се връща при настоящия шеф. За разлика от Иваничков, още е на работа в АПИ. Тя също не е обвинена за лошото състояние на асфалта, което е посочено и в експертизите по делото.
БЛИЗКИ НА ЖЕРТВИ ЧАКАТ ПРАВОСЪДИЕ С ГОДИНИ
Справедливостта е мираж освен в случаите, когато има замесени известни хора
Тромави процедури, бавни дела и убийци на свобода масово тормозят близки на жертви на катастрофи. Според юристи съдебната система се задейства, когато случаят е публичен, в центъра на София или има замесени известни хора. В провинцията обаче справедливостта е мираж, въпреки че фактическата обстановка е ясна и няма мистерия кой е виновният.
Делото за Божидара от Хасково е един от емблематичните примери. 15-годишното момиче умира през пролетта на 2018 година. Била е пътник в колата на 19-годишен, който шофирал в града с бясна скорост и се блъснал челно с друга кола. Божидара умира 25 дни след инцидента. 7 г. по-късно делото е на първа инстанция, а виновникът е на свобода. Първо в Хасково е осъден на 1 г. и 4 месеца затвор. След това присъдата е потвърдена от Апелативния съд в Пловдив. Накрая Върховният касационен съд отменя наказанието и връща делото отново в Пловдив. Близките на момичето още чакат справедливост.
15-годишният Филип почина, след като пияният Петър Тодоров го помете на пешеходна пътека преди повече от 2 години. Шофирал е с превишена скорост. Признал е всичко, включително експертизата, която го уличава. Въпреки това делото се точи, а Петър Тодоров е на свобода.
Примерите на бавно правосъдие и свободни убийци на пътя са хиляди.
Другият проблем са малките наказания и липсата на превъзпитание на виновните шофьори. Емблематичен е примерът с Александър Ковачев от Габрово, който през 2020 година уби на пътя трима младежи – Георги, Светлин и Васко. Докато делото беше в ход, арогантният шофьор извърши въоръжен грабеж, палежи и постоянно се заканваше с убийство на близките на жертвите си. В крайна сметка получи 8 години затвор, а през пролетта полицията разби престъпна група за дрога, която ръководил от килията си.
