Хосписът на ужасите в старозагорското село Ягода пасти да яде! До това заключение стигат всички, които са запознати с битието и страданията на мъчениците от „Хоспис Миладиноски” в Черноморец, който уж хлопна кепенци след проверка на Министерство на здравеопазването, МВР Министерство на труда и социалната политика и техните подведомствени звена – Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, Агенция за контрол на социалните услуги, Регионална здравна инспекция и други. Да, ама не!
Т.нар. лекар от Северна Македония Димче Миладиноски, известен с любовта си към луксозните коли и високия стандарт на живот, явно е успял да уреди нещата. Здравните му заведения в Поморие и Черноморец са продължили дейността си, макар и с намален брой пациенти, оставени в ръцете на един-единствен работник, скаран с медицината.
Хосписът на доцент д-р Димче Миладиноски, за който „Уикенд” нееднократно е алармирал, отдавна се е превърнал в място на мизерия и несекващо човешко унижение. И персоналът, и клетниците, настанени по леглата, са потърпевши от собственика, който правел каквото си искал. Разказват, че редовно биел персонала до синьо, после обяснявал, че ги шамаросвал на майтап. Колко обаче бил този майтап, щом синините седели със седмици?!
Работещите се притеснявали да вадят медицинско от една страна, защото искали да запазят работното си място, от друга, защото господарят им ги плашел, че ще се „изпарят” и ще ги намерят някъде, ама чак след 20 години. Машината на ужасите въртяла на пълни обороти с години, докато един ден майката на Симона Михнева – Петя Димитрова, не се прибрала полужива от поредната 24-часова смяна без почивка. Двете жени поговорили и стигнали до извода, че всяко нещо има граница. Петя напуснала в края на октомври. Причините били комплексни.
„Майка ми работи в този дом от 2 години. Една година е без договор. То още тогава трябваше да ни светне, че нещо не е наред, но… След това Миладиноски й пусна договор, но почнаха да се случват странни неща. Роднини на настанените в здравното заведение почнали да се оплакват на мама, че близките им постоянно лежат напикани, наакани. Забелязвали и синини по телата им.
Впоследствие майка ми научава, че хората редовно са връзвани и бити. Не им е давано вода, колкото са искали да пият, за да не им се ходи до тоалетната. Храната също била в ограничено количество, за да не акат. Така се пестяло от памперси.
Давани са им лекарства като хлоропротискен и хлороперидол, както и сънотворни. Правели им „букетчета” от лекарства, за да са спокойни. Болните били докарвани до състояние да гледат само в една точка.
Майка ми предупреждавала Миладиноски за това. Той й казвал да не се занимава. Няколко пъти я удрял до синьо зад врата. След големите проверки, за които цяла България разбра, хосписът в Черноморец беше затворен. Запечатаха го официално с полиция, защото нямаше лиценз за такава дейност”, разказва Симона.
Да, но какво от това?! Буквално дни след като властите затворили хосписа, шефът наредил на персонала тутакси да се захваща за работа. Майката на Симона се притеснила, че ще стане някоя беля и че от полицията могат да дойдат отново, или да се изпрати проверка от РЗИ. Докторът обяснил, че имало начин да се мине между капките.
Миладиноски бил добър играч. Така се завъртял около семействата на някои тежко болни пациенти, че ги убедил да не прибират по домовете роднините си, както представители на реда настоявали. Говори се, че бил платил едва ли не на всяка семейство с болен, а финансовата инжекция си казала думата. С днешна дата в хосписа в Поморие имало 20 човека, а в Черноморец били настанени четирима клетници.
„Има фрапантен случай, за които никой не говори. Плъх изяде носа и половината част от лицето на една баба. Тази история е нещо като публична тайна. Възрастна жена е лежала немощна на пода часове наред. Персоналът просто е констатирал какво се случва. Не са я вдигнали и сложили на легло. Картинката е била потресаваща. Друга публична тайна е, че в хосписа в Черноморец е имало доста плъхове с огромни размери, които се разхождали на воля по стаите.
Болните карат по 3-4 дни с един памперс. Храната е повече от оскъдна. Често биват хранени с остатъци, но на собственикът на хосписите изобщо не му дреме. Винаги парадира с връзките си. Той има контакти във всички болници на територията на област Бургас. Ходи и говори с шефовете им и така си намира пациенти. Като ги настанят, за няколко дни, най-много седмици умират”, вади още ужасяващи тайни г-жа Михнева. Тя няма обяснение защо се прави това и какво се цели да се постигне.
Казва, че се притеснява за живота на майка си, откакто е напуснала своя работодател, защото той я заплашвал, че Черноморец ще и стане тесен, че ще я намерят след 20 години. Тя обаче не се уплашила, защото дали гласност на журналистите. Доктор Миладиноски не искал проблеми и известност, заплашвал, че ако стане напечено щял да се прибере в родната Македония, която била страна извън Европейския съюз и там правилата не важели. Враговете му „щели да го хванат за хуя” – така цветисто се изразил.
В Поморие така се уплашил от журналисти преди дни, че заключил единствената работничка там в сградата и избягал в неизвестна посока. Тя работила и живеела в хосписа от години. Никога не била излизала в отпуска. 24 часа в денонощието била на разположение на болните макар да нямала медицинско образование. Лекари там, както и в Черноморец били назначавани фиктивно по документи, че ако има проверка, да се види какви големи грижи се полагат за безнадеждно болните.
„Майка ми също работеше до изнемога, караше смени по 24 часа. Получаваше средно месечно възнаграждение от 800 лева. Шефът й правеше непрекъснато удръжки – за какво ли не. Все намираше кусури. Дарина, колежката на мама от Поморие, никога не е почивала. Тя е оставена сама с 20 болни души.
Този доктор непрекъснато обижда и псува. Мама я наричаше „циганка”, „гнусна дебелана”. Когато се прибереше да спи след 24-часов работен ден, той я търсеше и казваше: „Събудете я тази крава! Събудете я тази циганка, аз не й плащам, за да спи”!
И наистина се почваше едно звънене. Тя ставаше и тръгваше. Така се навръзваха смяна след смяна, в един момент тя не знаеше къде се намира. Почиваше, когато той й позволяваше да почива. Не се е съобразявал дали е събота, неделя, понеделник.
Далаверата да тече – това е важното за този безскрупулен човек! Особено с хапчетата, за които се събират допълнително пари от близките на настанените в хосписите. Сумата е около 1000-1200 лева, никак не е малка, нали?! Лекарства обаче не се купуват. Дават се от тези на починалите пациенти. Когато хапчетата от покойниците свършат, на живите нищо не се дава.
Това са допълнително събирани от семействата пари. За настаняването и грижите се броят по 2000-3000 лева на месец. Срещу тази сума хората лежат в собствените си изпражнения и урина.
Линейките са също окаяни. Майка ми е пътувала много пъти с тях от Черноморец до Бургас. Дори до София е идвала да вземе пациенти.
Протестирахме пред РЗИ-Бургас. Настояваме докторът да се изтегли от България, както се зарича. Ще протестираме пак, нищо че много хора са в старах от Димче Миладиноски. Майка ми има да взема пари от него – няколко неизплатени заплати. Казва че не ги иска, но настоява за повече човечност”, добавя още факти към потресаващата картина Симона Михнева.
