Българската волейболна звезда Александър Николов излезе с официална позиция след скандала, разиграл се след драматичната победа на България над Полша с 3:2 гейма в препълнената „Арена София“.
Причина за атаките от страна на полските медии и фенове бе жест на 22-годишния ни национал в напрегнатия тайбрек, наподобяващ „прерязване на гърло“.
Радост към трибуните, а не агресия към съперника
Николов категорично отхвърли обвиненията в бруталност или неуважение, като подчерта, че емоцията е била насочена изцяло към българската публика и съотборниците му на пейката.
„Бих искал да се изкажа по един „въпрос“, който възникна след вчерашния ни успех над Полша. Това е послание към всички волейболни фенове, но най-вече към поляците.
На първо място – полските фенове имат репутацията на едни от най-разбиращите, ако не и на най-интелигентните фенове в света. Волейболната ви култура е на възможно най-високото ниво и съм сигурен, че подкрепата, която получава отборът ви, е ненадмината. Именно затова очаквам от вас да проявявате и най-голямо разбиране към емоции, празнувания и провокации на игрището.
Особено като се има предвид, че полският тим е доста противоречив пример в това отношение – нещо, срещу което, както всички знаят, нямам абсолютно нищо против. Напротив, наслаждавам се както на техническо съревнование на високо ниво, така и на така наречената „психологическа война“ или психологическата страна на спорта.
През годините съм бил критикуван и наричан по какви ли не начини, защото не крия чувствата си и показвам неподправената страст и енергия, които изпитвам, когато играя този спорт. Напълно осъзнавам, че това не се харесва на всички и нито искам, нито очаквам всеки да ме харесва като спортист.
Независимо от сцените на игрището по време на даден мач обаче, винаги съм първият, който подава ръка на съперника, защото поне в нашия спорт сме съперници единствено от първия до последния съдийски сигнал.
Ето какво обаче не мога да приема. Да наречете 22-годишно момче „убиец“ или „човек, който прерязва гърла“, заради празнуване, насочено към СОБСТВЕНАТА ни публика и резервните ни играчи, в разгара на тайбрек, когато емоциите са достигнали връхната си точка, е откровено АБСУРДНО. Осъзнавате ли изобщо ДО КАКВА СТЕПЕН изваждате случилото се от контекста?
Излишно е да казвам, че дори за миг през ума ми не е минавала мисъл за каквото и да било насилие, още по-малко за „убиването“ на някого заради волейболен мач. Не съм имал НИКАКВО – и подчертавам, НИКАКВО – намерение да проявявам неуважение или каквато и да било „бруталност“. ОСОБЕНО към мои колеги волейболисти.“
