Потребителските цени в България са намалели с 0,2% през септември спрямо август, но годишната инфлация се е ускорила до 5,7% от 5,1% месец по-рано. Натрупаното поскъпване от началото на 2026 г. достига 4,2%, показват окончателните данни на Националния статистически институт.
Месечният спад не означава, че цените са се понижили във всички основни групи. Най-съществено поевтиняване е отчетено при развлеченията, спорта и културата, докато транспортът, образователните услуги и храните са поскъпнали.
Различни посоки в цените през септември
Цените в групата „Развлечения, спорт и култура“ са се понижили с 10,2% за месеца. Услугите на ресторантите и хотелите са поевтинели с 1,1%, а стоките и услугите за домакинството и жилищното обзавеждане – с 0,5%.
Най-осезаемото поскъпване е при транспорта – с 3,7%, следван от образователните услуги с 3,2%. Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 1,1%, облеклото и обувките – с 0,9%, а храните и безалкохолните напитки – с 0,7%.
При отделни хранителни продукти са отчетени и значителни понижения. Гроздето е поевтиняло с 11,2%, пиперът – с 10,3%, цитрусовите плодове – с 3,4%, зрелият лук – с 3,2%, а макаронените изделия и кореноплодните зеленчуци – с по 2,6%. По-ниски са били и цените на ябълките, бананите, прясната риба, зрелия боб, нискомасленото прясно мляко и кафето.
При горивата движението е в обратната посока: метанът за автомобили е поскъпнал със 7,4%, бензинът А95Н – с 6,4%, бензинът А100Н – с 5,6%, а дизелът – с 5,5%.
Месечният спад не заличава годишното поскъпване
Дефлацията от 0,2% сравнява средното ценово равнище през септември с това през август. Годишният показател от 5,7% съпоставя цените със същия месец на предходната година. Затова двете стойности не си противоречат: за един месец потребителската кошница може леко да поевтинее, докато остава значително по-скъпа спрямо година по-рано.
На практика общият месечен резултат събира движения в различни посоки. Силният спад в групата на развлеченията и културата е съвпаднал с поскъпване на транспорта и образованието, както и с по-високи цени на храните. Данните не означават, че всеки потребител е усетил еднаква промяна: конкретният ефект зависи и от това какви стоки и услуги купува домакинството.
Хармонизираният индекс и следващите данни
По хармонизирания индекс на потребителските цени, използван за сравнения между държавите в ЕС, месечна промяна през септември няма. Годишната инфлация по този показател е 5,6%, а поскъпването от началото на годината – 4,9%. Това са отделни стойности от тези по националния индекс, който отчита месечна дефлация от 0,2%.
Окончателните данни се различават леко от експресната оценка на НСИ от 1 октомври. Тогава институтът прогнозираше месечен спад от 0,3% и годишна инфлация от 5,6%. Следващата експресна оценка, за октомври, е насрочена за 3 ноември.
