Все повече европейски държави са принудени да прибягват до непопулярни реформи и ограничаване на пенсионните разходи в опит да овладеят задълбочаващите се икономически трудности. За това предупреждава британското издание The Telegraph в свой мащабен анализ под заглавие „Защо златната ера за пенсионерите в Европа приключи“. Според публикацията, наред с високите енергийни цени и процесите на деиндустриализация, Старият континент е изправен пред тежка демографска криза, която поставя под директен риск оцеляването на социалните системи.
Защо солидарният модел в Европа се разпада
Десетилетия наред европейският социален модел гарантираше ранно оттегляне от пазара на труда, високи заместителни доходи и спокойни старини. Днес обаче тази система се оказва финансово неустойчива поради чисто демографски и икономически фактори:
Свиване на работещото население: Разходно-покривният (солидарен) модел, при който настоящите работещи издържат чрез осигуровките си настоящите пенсионери, губи основата си заради застаряването на нацията и по-малкия брой млади хора на пазара на труда.
Ръст на продължителността на живота: Броят на хората в пенсионна възраст расте главоломно, докато икономиките в страни като Германия се свиват заради скъпата енергия и спада в индустриалното производство.
Тежест върху младите поколения: Настоящата архитектура на системите натоварва непропорционално представителите на поколението Z (Gen Z) и милениалите. Те плащат високи данъци и осигуровки за поддържане на щедрите плащания към възрастните, без да имат реална гаранция, че самите те ще получат адекватна държавна пенсия след десетилетия.
Примерите от Франция, Великобритания и Словакия
Анализът на The Telegraph разглежда конкретните измерения на кризата в няколко ключови европейски държави, където пенсионните разходи вече застрашават фискалната стабилност:
Франция пред бюджетен капан: Пенсионната система на страната поглъща близо една четвърт (24%) от целия държавен бюджет, което се равнява на колосалните 400 милиарда евро или около 14% от БВП. Въпреки огромния дълг и дефицитите, всеки опит на властите в Париж да повишат пенсионната възраст води до масови стачки, улични протести и остри политически сътресения.
Великобритания и механизмът „Triple Lock“: Лондон е изправен пред неизбежната нужда да ревизира т.нар. „тройна защита“ (Triple Lock), която гарантира ежегодно индексиране на държавната пенсия според най-високия показател измежду инфлацията, ръста на средната заплата или фиксирани 2,5%. Заради това правило от 2011 г. насам пенсиите на Острова са нараснали с над 80% – разход, който хазната вече трудно издържа. Възрастта за пенсиониране там вече се покачва към 67 години, а плановете за достигане на 68 години (първоначално заложени до 2046 г.) вероятно ще бъдат ускорени.
Успешната реформа в Словакия: Като пример за навременни, макар и болезнени мерки, се посочва Словакия. След разделянето на Чехословакия през 1993 г. страната наследява система с ранно пенсиониране (60 години за мъжете и 53 години за част от жените). Чрез пряко обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота Братислава успява да стабилизира модела и се очаква да съкрати наполовина прогнозираните си държавни разходи за пенсии до 2070 г.
Какво очаква бъдещите пенсионери
Основният извод на икономистите е, че традиционната представа за пенсионирането като „дълга и безгрижна почивка с пътувания и нови коли“ остава в миналото.
За хората, на които тепърва им предстои да излязат в пенсия, държавното обществено осигуряване ще играе все по-ограничена и базова роля. За да си осигурят нормален жизнен стандарт след края на трудовата кариера, европейците ще трябва да разчитат основно на лични спестявания, частни пенсионни фондове и дългосрочни инвестиции.
Макар орязването на социални придобивки да носи огромен политически риск за всяко правителство на избори, анализаторите са категорични – отлагането на реформите и запазването на ниска пенсионна възраст води европейските държави директно към финансов колапс.
