Обилните ноемврийски валежи върнаха към живот изчезващото Бистро езеро край Смолян, което отново започна да се пълни с вода след години на критично пресъхване. В същото време обаче учени алармират за сериозна екологична заплаха в съседното Тревисто езеро, където неместни инвазивни видове риба – сред които и бял амур – грозят да унищожат уникални и защитени растения, съобщава БТА.
Според биолога Михаела Йорданова от сдружение „Диви Родопи“ и гл. ас. Мариета Станачкова от катедра „Екология и опазване на околната среда“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, рибите най-вероятно са пуснати във водоема при нерегламентирано зарибяване от любители риболовци. Ситуацията налага спешна намеса от страна на научната общност и местните институции.
Екологичната бомба в Тревистото езеро: Белият амур срещу редките растения
Тревистото езеро представлява изключително чувствителна торфена екосистема, която приютява редки, защитени и ендемични растителни видове. Сред тях са:
- Кръглолистната росянка (рядко насекомоядно растение);
- Водната детелина;
- Различни видове защитени орхидеи.
Въвеждането на чужди за планината видове риба чрез пряка човешка намеса поставя под директен риск цялото биоразнообразие във водоема:
- Унищожаване на флората: Белият амур се храни активно с висша водна растителност и може за кратко време напълно да заличи редките растителни популации в торфеното езеро.
- Нарушение на статута: Експертите напомнят, че в защитените територии със статут на природна забележителност са абсолютно недопустими всякакви намеси, които променят естествения състав на флората и фауната.
Пропуск в режимите на защита и проверка на РИОСВ – Смолян
Въпреки че Тревистото и Мътното езеро попадат в границите на природната забележителност „Смолянски езера“, се оказва, че за самите водни екосистеми липсват конкретни защитни правила. Директорът на РИОСВ – Смолян Екатерина Гаджева поясни, че действащите ограничения в защитената територия обхващат единствено горския фонд, поради което самото зарибяване във водоема на практика не подлежи на пряк административен контрол.
Междувременно инспекторите от екоинспекцията в Смолян са извършили проверка на терен след подаден сигнал за нерегламентирано отклоняване на води от Смолянските езера. При огледа на експертите твърденията за източване на водоемите не са се потвърдили.
Завръщането на Бистрото езеро и опитът на Германия
На фона на проблема с инвазивните риби, съседното Бистро езеро показва видими признаци на съживяване след дъждовете в началото на ноември. През последните няколко години водоемът пресъхваше почти напълно през летните месеци, а пресъхналото му дъно дори се бе превърнало в част от пешеходните туристически пътеки около Тревистото езеро. Сегашните валежи отново са оформили водно огледало, възстановяващо някогашния му облик.
По думите на Мариета Станачкова и Михаела Йорданова постепенното свиване на езерото през годините се дължи на два основни фактора – климатичните промени с продължителни засушавания и естественото обрастване с растителност. Смолянските езера са динамична система от свлачищни водоеми, които според палеоботаническите проучвания непрекъснато са се трансформирали през вековете:
„Има момент в такива чувствителни специфични хабитати като Смолянските езера, в които те естествено достигат до някакъв максимум в биологичното си разнообразие като различни компоненти – флора или фауна. В различни периоди може да е по-малко биоразнообразието или да се промени по друг начин“, коментира Михаела Йорданова.
За да се спаси Бистрото езеро от пълно затлачване и изчезване, биолозите предлагат да се приложи успешният модел на Германия за поддържане на торфищни системи. При него в малки участъци от защитените местности се допуска строго контролирана човешка намеса, но едва след пълна научна ревизия и детайлно предписание от интердисциплинарен екип, включващ еколози, хидроинженери и специалисти по водите в партньорство с местната власт.
