Един проектобюджет може да бъде определян по различни начини и по негов адрес да се използват какви ли не думи. „Неубедителен“ определено не е най-хубавата квалификация за план-сметката на нашата страна… особено ако всъщност звучи меко.
А случаят с това, което правителството представи миналата седмица, е именно такъв. Не го казваме само ние. За множество проблеми пише в писмото си Генералната дирекция по икономически и финансови въпроси на ЕК, след като получи бюджетен план от нашето Министерство на финансите.
Какво четем в кореспонденцията: „Изчисленията на нашите служби, базирани на данни, включени в Проекта на бюджетен план (DBP), сочат увеличение на нетните разходи с 10,1% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г., в сравнение с препоръчаните от Съвета максимални годишни темпове на растеж от 4,2% за 2026 г. и 3,4% за 2027 г. Това води до годишно отклонение от 2,0% от БВП през 2026 г. и -0,7% от БВП през 2027 г.
Това съответства на планирано кумулативно отклонение от 1,1% от БВП през 2027 г. спрямо базовата 2025 година. Като се вземе предвид гъвкавостта, предоставена от националната клауза за дерогация, планираното кумулативно отклонение през 2027 г. (въз основа на планираните разходи за отбрана) възлиза на 0,6% от БВП спрямо базовата година. Следователно на по-късен етап може да се наложи цялостна оценка на предприетите действия. Ако тази оценка покаже липса на ефективни мерки, това ще наложи засилване на процедурата при прекомерен дефицит.
В тази връзка бихме искали да Ви поканим да разясните как възнамерявате да осигурите съответствието на фискалните планове на България за 2027 г. със съответната препоръка на Съвета, както и да предоставите допълнителна информация относно факторите, обуславящи растежа на нетните разходи през 2027 г.“
С други думи, ако мерките на правителството за консолидиране на бюджета се окажат неефективни, ни очакват строги санкции. А рискът това да се случи е доста висок. Защо?
На първо място – макрорамката. Тя е основата за планирането на бюджетните приходи. Ако тя е консервативна, те могат да бъдат преизпълнени и да препокрият бюджетните разходи с възможност за постигане на дефицит по-малък от планирания или за създаване на буфери срещу извънредни разходи. Реалистичната или оптимистична рамка не дават възможности за подобни резерви и дори крият опасност от неизпълнение на приходите и възникване на фискални дисбаланси.
В актуализираната макроикономическа прогноза е заложена макрорамка от БВП за 2027-а в размер на 141,31 млрд. евро при реален ръст за годината от 2,5% и средногодишна инфлация от 4 процента. На първо място, под въпрос е реалистичността на базата, от която ще тръгне годината, а именно дали през 2026-а ще успеем да постигнем ръст на БВП от 3 процента. Опасността това да не се случи е доста сериозна и поради това БВП през 2027-а може в крайна сметка може да е с около 1 млрд. евро по-малък. А това на свой ред води до 360-400 млн. евро по-малко приходи от планираните.
На второ място – инфлацията. Много интересно как правителството планира да я доведе до 4% средногодишно при положение, че сега по изчисления на Националния статистически институт тя е над 6%. В средносрочната бюджетна прогноза се посочва очакван спад на цените на петрола до средно 80,5 долара на барел при сегашните около 90 долара на барел. При сегашната несигурна макрополитическа ситуация в света не е ясно на какво разчита правителството за такъв спад на международните цени на петрола.
Като стана дума за приходи е време да се обърнем към основните параметри на Консолидираната фискална програма за 2027-а. Разходите са ясни. Те са над 55,97 млрд. евро. Някои ще кажат, че това е с 830 млн. евро по-малко от заложеното за 2026-а. И ще са прави… но вижте от къде идва икономията. Капиталовите разходи през 2027-а са с над 3 млрд. евро по-малко от тези за 2026-а. За сметка на това отново има ръст на разходите за заплати, пенсии и какво ли още не. А това, както самата Европейска комисия подчерта в становището си, с което ни вкара в процедура на свръхдефицит, са разходи, които не подкрепят реалния растеж.
Важният въпрос в този бюджет, както и предишните е доколко реалистично са планирани приходите. За 2027-а в КФП те са 51,07 млрд. евро, като специално данъчно-осигурителните приходи са 41,98 млрд. евро – с 3,54 млрд. евро повече в сравнение с планираните за 2026-а. Друг е въпросът дали планът за тази година ще бъде изпълнен. Заложеният ръст за 2027-а в данъчно-осигурителните приходи е близо 9,2%. И тук веднага идва въпросът как правителството смята да реализира това увеличение при свиване на ръста в икономиката и при рязко намаление на публичните инвестиции в нея?
Казано накратко, проектобюджетът за 2027-а още от сега показва сериозни дефекти както в макрорамката, така и в приходната и разходната част, които могат да не доведат до планираната фискална консолидация и до ожесточаване на мерките на ЕК по процедурата за свръхдефицит.
Разумната политика би била по-консервативна макропрогноза – намаление на планирания БВП с 0,5 процентни пункта, отмяна на извънредните данъци, замразяване на ръста на пенсиите и на работните заплати и поне 10% съкращение в публичната администрация. Така инфлацията ще е под натиск и намалението на бюджетния дефицит ще е сигурно. Иначе проблемите само ще се задълбочават.
