На 8 септември Православната църква чества Рождество на Пресвета Богородица, познат в българската народна традиция като Малка Богородица. Това е един от най-големите и почитани християнски празници в годишния съборен кръг, посветен на раждането на Божията майка.
Според Светото предание Дева Мария се ражда в галилейския град Назарет в семейството на праведните Анна и Йоаким след десетилетия бездетство, молитви и 40-дневен пост.
Традиции и строги забрани за деня
В българския народен календар Малка Богородица се свързва с началото на новия аграрен сезон и е под прякото покровителство на жените, родилките и семейните традиции.
Основните обичаи и поверия за 8 септември включват:
- Богородична пита: Меси се специален хляб, който се разчупва за здраве. Част от него се нарежда за къщата, а друго парче се стрива в храната на добитъка.
- Без домашна работа: На този ден жените строго спазват забрана да тъкат, шият или да предат, за да предпазят децата си от болести. Изключение прави единствено грижата за цветята и събирането на лековити билки.
- Милосърдие и курбан: Прави се курбан за здраве след прекарано тежко заболяване, а на сираците и нуждаещите се се раздават пити, плодове и сладки. Бездетните жени даряват дрехи на бедни деца или правят обет за осиновяване.
Периодът между Голяма Богородица (15 август) и Малка Богородица се смята за най-благоприятен за пресаждане и размножаване на пролетните цветя като божури, перуники и люляк.
Храмови празници и имен ден
Днес храмов празник отбелязват едни от най-големите манастири у нас, сред които Рилският, Троянският, Роженският и Врачешкият.
Имен ден празнуват носещите имената: Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и техните производни.
