На 4 ноември 1945 г. Георги Димитров се завръща в България от Москва, след като е прекарал 22 години извън пределите на страната. Неговото пристигане е организирано при строга секретност, като на софийското летище той е посрещнат лично от Сергей Бирюзов, който по това време е ръководител на съветската военна мисия в България. Така лидерът на българските комунисти се завръща в държава, в която политическата система вече е изцяло променена след събитията от 9 септември 1944 г.
Димитров напуска родината си след Септемврийското въстание през 1923 г. Първоначално той се установява в Австрия и Югославия, след което започва работа за Коминтерна. Световната му слава изгрява през 1933 г., когато нацистките власти в Германия го обвиняват, заедно с други комунисти, за подпалването на Райхстага. По време на известния Лайпцигски процес той сам поема защитата си и е оправдан. След като българските власти отказват да признаят гражданството му, той приема съветско поданство и остава в Москва, откъдето координира комунистическото движение.
Първата му поява пред обществото се състои три дни след завръщането. На 7 ноември, по време на честванията за годишнината от Октомврийската революция, Димитров произнася реч пред Народния театър в София. Според архивите на Българската телеграфна агенция, пред сградата се събират хиляди хора с транспаранти и знамена. Публиката го приветства с бурни овации, а самото му изказване е насочено срещу антикомунистическата опозиция.
„22 години минаха, откакто за последен път стъпих на българска земя“, споделя Димитров в своята реч. В същото изявление той подчертава, че през всичките години на емиграция никога не е спирал да мисли и да работи за бъдещето и благоденствието на българския народ. Посрещането пред Народния театър превръща завръщането му в мащабно политическо събитие, въпреки че самото му пристигане е преминало без предварително обявяване.
Димитров се прибира в ключов момент, докато Отечественият фронт подготвя парламентарните избори, насрочени за 18 ноември 1945 г. Неговото присъствие две седмици преди вота е от съществено значение за кампанията на комунистическата партия и за утвърждаването на нейния лидер в страната. Изборите впоследствие са бойкотирани от опозиционните сили, а правителството обявява победа на Отечествения фронт.
През ноември 1946 г. Георги Димитров поема поста министър-председател. Той оглавява правителството до своята кончина на 2 юли 1949 г. Завръщането му от Москва на 4 ноември 1945 г. поставя началото на финалния етап от политическата му кариера и на пряката му роля в изграждането на следвоенния комунистически режим в България.
