На този ден обикновено се яде агнешко месо, но защо се консумира точно такова месо?
Агнешкото месо на този ден, не се яде самоцелно. Преди всичко коленето на агнето е вид жертвоприношение към светеца. Старите обичаи гласят, че за жертва се избира обикновено първото родено мъжко агне – женските агнета се пазят, за да дават мляко и да раждат.
По традиция агнето се води до източната стена на къщата, където бива осветено от свещеник. След като бъде заколено, с кръв се се амазват бузите на децата, за да са здрави.
Както и в много други култури, където се принасят в жертва различни животни, на агнето по Гергьовден се гледа като на особено животно. То не просто се „убива“, а се коли с особена почит – такова отношение към жертвено животно е останало от незапомнени времена и символизира преклонението на човека към природата. Разбира се, от този ритуал днес не е останало много, защото истинското жертвено животни някога не се изяждало от хората, а се изгаряло на специален олтар – жертвеник. Именно затова церемонията се нарича „принасяне на жертва“, защото човек откъсва част от своята собственост и я „жертвува“, дава свой данък на природата, изявявайки своята почит и преклонение пред нея.
Защо агнето за Гергьовден трябва да е бяло?
Гергьовското агне трябва да бъде бяло, защото носи символиката на добротата и светлината. На този празник можем да направим връзката с жертвата, която символично дава Иисус Христос.
Това разказа етнологът проф. Албена Георгиева пред „Фокус“ за традицията на Гергьовден.
Ученият обаче напомни, че църквата не признава кръвните жертвоприношения. Проф. Георгиева отбеляза, че коленето на агне е остатък от езичеството. Според нея освен че се коли първото мъжко агне, то трябва да е и бяло.
„Не може да бъде черно агне като жертва за Гергьовден, защото се вярва, че то трябва да носи символиката на белия цвят, на добро, на светлина“, допълни тя.
„В миналото по принцип се е колило животно, което се дава дар на боговете. В езическото минало даровете са били много повече. В песни, в които свети Георги спасява три синджира роби, които са заробени от самодиви , обикновено му обещават, че ще му дадат триста овена, триста хляба, триста кила вино, но той винаги иска по едно. Това обяснява защо в по-нови времена многобройните жертви от миналото са се заменили с една. Достатъчна е една жертва, за да се покаже уважението към висшите сили“, обясни още етнологът.
Източник: Лупа БГ
