Фискалният съвет анализира бъдещето на българската икономика за 2026 година, като предлага три различни модела за развитие. Прогнозите са продиктувани от сериозните геополитически и вътрешнополитически рискове, които създават нестабилност на международно и регионално ниво.
Реалистичен сценарий: Краткотраен шок
В този вариант се очаква военният конфликт в Близкия изток да бъде кратък. Въпреки рязкото първоначално покачване на цените на енергията, след средата на годината икономическата активност ще започне постепенно да се възстановява. Прогнозираният реален растеж на БВП е 2,5%, при средна хармонизирана инфлация от 4,2%. Потреблението се очаква да спадне до 11,7%, а инвестициите ще отразят спад, характерен за шок в предлагането.
Песимистичен сценарий: Продължаваща криза
Ако конфликтът в Близкия изток се проточи след средата на 2026 г., смущенията в доставките на енергийни суровини ще се почувстват до третото тримесечие. В този случай реалният икономически растеж ще бъде по-нисък – около 1,9%, а инфлацията ще се покачи до 4,6%. Търговският дефицит също ще се увеличи, достигайки 1 414 млн. евро.
Силно песимистичен сценарий: Дълбока нестабилност
Най-мрачният вариант предвижда продължителен енергиен шок, включително прекъсване на потоците през Ормузкия проток и щети по инфраструктурата на страните износителки. Нормализирането на обемите ще дойде едва през 2027 г. При този сценарий реалният растеж ще бъде минимален – едва 0,5%, а инфлацията ще достигне 5,0%. Инвестициите ще бъдат сериозно засегнати, с минимално усвояване на европейски средства.
