ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Демократичната общност не може да си представи, че властта се полага някому другиму, освен на нея. Те претендират, че са много интелигентни и образовани, а всъщност не са нито едното, нито другото.
Всяко поражение на „демократичната общност“ се обяснява с тезата, че българският народ е рядко прост и се състои преобладаващо от русофили. Все едно кой е нанесъл поражението. Зад него винаги се провижда мрачната сянка на Кремъл и дългата кървава ръка на Путин. Но пък след като народът е прост и не знае какво иска, защо сте демократи, защо го наричате „суверен“, защо всичко се решава с вишегласие, защо „глас народен – глас Божи“ и прочее?
Някаква жена беше написала, че ТЕ, които живеят в София, имат големи заплати и плащат данъци, трябва да страдат заради селяците от провинцията, ама точно защото имали хубави заплати, щели да оцелеят, а да му мислят селяците. Друг от ТЯХ нарече селяците „микроби“, които подлежат на дезинфекция. А пък една журналистка, самата тя гонеща 60-те, издълба дълбок ров между младите и старите, в полза на младите, разбира се. И намекна, че не заслужава да бъде избран нито един кандидат, за когото са гласували възрастни, бедни и необразовани провинциалисти. А пък Евгени Дайнов определи преобладаващата част от българския електорат като „ориенталски блато“.
Изобщо, презрението е обща отличителна черта за голяма и донейде разнородна обществена група, решила по някакъв начин да гледа на себе си като ново стъпало в еволюцията, превъзхождащо и оттам имащо право да съди безжалостно предишните стъпала. Те претендират, че са много интелигентни и образовани, а всъщност не са нито едното, нито другото.
Помня, че когато бях в казармата, имаше противопоставяне между софиянци и момчета от провинцията, по вина на софиянците. И тези софиянци, които най-жлъчно презираха „селяндурите“, бяха „софиянци“ от крайните панелни квартали с баби и дядовци на село. Ние, неколцината потомствени „жълтопаветници“ в истинския смисъл на думата, въобще не участвахме в този апартейд.
Презрението е само част от мирогледа на тези хора. Като цяло той се характеризира преди всичко с убеденост в собствената стойност и правота, откъдето произтича вина за всички останали. Защо българската „демократична общност“, с изключение на онова позорно свалено с вот на недоверие правителство на Кирил Петков, все не може да дойде на власт, все сваля мафията с протести и все някой друг идва на нейно място, но не и тя? Много просто! Причината е в огромния брой русофили в състава на българския електорат. Те ще гласуват за „проруските проксита“, ако ще камъни да падат. Така казват.
Демократичната общност не може да си представи, че властта се полага някому другиму, освен на нея. Умнокрасивите не могат да си представят, че хората не са влюбени в тях и че ако не ги подкрепят на избори, то е не защото не ги харесват, не защото не немеят пред управленския им капацитет, а защото са жертва на чужда хибридна война.
И през ум не им минава, че ако не гласуват за тях, то не е защото харесват някого другиго, а защото НЕ ХАРЕСВАТ тях. Дали всички, които гласуваха последния път за Радев, са русофили? Разбира се, че не.
Стигматизирането в русофилия е удобно. То е нещо като да наречеш някого „фашист“ или „антисемит“ – наречеш ли го веднъж, той няма право да се оправдава, заклеймен е и край! Русия е гадна и си представете колко гадни ще са тия дето я филят! Тях много лесно можеш да ги обвиниш и в национално предателство, и в болшевизъм, и в каквото там си пожелаеш. Те са априори лоши, което прави теб априори добър. Това е могъщ пропаганден инструмент!
За кой субект говорим? Става дума за една ясно видима обществена прослойка, която нарича себе си „демократичната общност“ и „градската десница“, но е по-разпознаваема като „жълтопаветници“ и „умнокрасивитет“. Важно е да отбележим, че говорейки за тях, имаме предвид не толкова тяхната политическа върхушка, а следовниците им, които пълнят социалните мрежи с нескопосания си патос. Те до голяма степен дават публичното лице на политическата си сила.
Не знам защо все още има хора, които ги броят за десни. Не, хората, за които говорим, не са десница – нито „градска“, нито някаква друга. Именно те са новите болшевики. Старите антикомунисти треперят от страх, без да си дават сметка, че онова, което се е родило на мястото на БКП, вече е заело позиции в политическия живот и дори доминира в глобален мащаб. Новите активно, истерично застъпват онези европейски политики, които съвсем сериозно застрашават да съсипят Европа и да сложат край на постхристиянската цивилизация – мигранти, зелени сделки, безумни регулации, държавен протекционизъм.
Издигнаха омразата като висша своя добродетел. Тяхна гордост в публичното пространство са т.нар. „елфи“, които заливат социалните мрежи с нагло фалшиви профили. Спомнете си онези протести, на които разнасяха ковчези и скелети в инвалидни колички, оскверняваха с мръсотии обществени сгради и плашеха с пернишки винкели. Тези хора демонизираха Борисов и Пеевски, дефинираха модела „Борисов-Пеевски“, но на последните избори не се посвениха да се възползват от подкрепата им.
Впрочем това, че не успяха на президентските избори, въпреки подкрепата на Борисов и Пеевски, означава, че много техни симпатизанти са се отвърнали от тях. А вие какво очаквахте – да се държите безобразно и просташки с всички, да обиждате, обаче всички останали да нямат друга цел, освен всячески да ви помагат да вземете властта? При следващата ви простотия се замислете навреме и се дайте сметка, че и за нея ще ви бъде отмъстено. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
