България има основания да поиска консултации със съюзниците си в НАТО заради атаките срещу кораби в Черно море, заяви бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев. Той посочи, че при нападението край Бяла разстоянието до българските териториални води е било между 5 и 10 километра — близост, която според него представлява сериозна заплаха за националната сигурност.
Керемедчиев коментира темата в предаването „Твоят ден“ по NOVA. По думите му България може да се позове на член 4 от Северноатлантическия договор, без да е необходимо да е извършено нападение на нейна територия или в териториалните ѝ води.
Какво означава член 4 на НАТО
Член 4 предвижда държавите членки да се консултират, когато някоя от тях смята, че са застрашени териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ. Консултациите се провеждат в Северноатлантическия съвет — основния политически орган на Алианса.
Този механизъм не е равнозначен на задействане на член 5, който урежда колективната отбрана при въоръжено нападение срещу съюзник. Искането за консултации по член 4 само по себе си не означава, че е обявено нападение или че автоматично се предприемат военни действия. То дава възможност на съюзниците да обсъдят оценката на риска и възможните мерки.
Според Керемедчиев България не трябва да чака удар в собствените си води, за да заяви, че се чувства застрашена. Твърдението му е оценка за основанията за подобен ход, а не съобщение, че страната вече е поискала консултации.
Разузнавателна информация и разговор с руския посланик
Бившият заместник-министър настоя България да получава по-бързо разузнавателна информация от партньорските служби. По думите му тя е необходима, за да се установи произходът на дроновете, атакували търговски кораби в Черно море. В наличните данни не се посочва кой стои зад тях.
Керемедчиев коментира и предстоящ разговор на премиера Румен Радев с руския посланик Елеонора Митрофанова. Според него среща на такова равнище показва сериозността, с която България разглежда инцидентите. Той допусна, че от руска страна може да бъде поискана информация, след което да последва официална позиция.
Рискът засяга и корабоплаването
Последиците от напрежението в Черно море може да не се ограничат до сигурността. Керемедчиев предупреди, че повишеният военен риск води до поскъпване на застраховките за плавателните съдове. Това оскъпява превоза на стоки и може да направи някои търговски маршрути по-малко привлекателни.
Така според него България трябва да отчита едновременно рисковете за националната сигурност и възможните икономически ефекти. Ключови за следващата оценка ще бъдат установяването на произхода на дроновете, развитието на атаките и реакцията на съюзниците. Засега не е обявено решение България да задейства член 4.
