Военните конфликти в Украйна и Близкия изток, както и последните атаки срещу търговски кораби в Черно море, създават сериозни предизвикателства пред туристическия сектор. Българските туроператори и хотелиери вече отчитат забавяния и откази на резервации, което налага бърза и координирана реакция от страна на държавата.
За това предупреди бившият министър на туризма Николина Ангелкова в предаването “България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС.
Според нея геополитическата нестабилност оказва пряко влияние върху туристическите пътувания, като повишава разходите за горива и застраховки и засилва опасенията за сигурността на туристическите дестинации. Тя посочи данни на Световната организация по туризъм, според които международните пътувания в Близкия изток са намалели с над 22%.
Ангелкова подчерта, че притесненията на българския туристически бизнес са основателни и е необходимо институциите да предприемат мерки преди началото на следващия летен сезон.
Сред предложенията ѝ е създаването на междуведомствен координационен механизъм, чрез който чуждестранните туристически партньори да получават своевременна и достоверна информация за сигурността в България.
Бившият министър настоя и за съвместни действия с Европейската комисия за ограничаване на икономическите последици от военните конфликти, включително поскъпването на застраховките, което може да се отрази върху цените на туристическите услуги.
Въпреки усложнената международна обстановка прогнозите за развитието на европейския туризъм остават положителни. По думите на Ангелкова през 2026 г. се очаква секторът в Европа да отбележи ръст от около 3% при прогнозирано увеличение от 2,5% в световен мащаб.
Тя обърна внимание и на структурните проблеми пред туристическата индустрия, сред които недостигът на квалифицирани кадри, недостатъчната транспортна свързаност и липсата на последователни дългосрочни политики.
Според Ангелкова туристическият бизнес в България и Източна Европа се развива динамично, но остава силно разпокъсан. Това затруднява създаването на конкурентоспособни туристически продукти, които да привличат посетители от по-далечни международни пазари.
Като възможно решение тя посочи разработването на общи туристически пакети, обединяващи различни дестинации в България, както и съвместни маршрути между балканските държави.
Бившият министър смята, че страната разполага с необходимите природни и културни дадености за развитие на целогодишен туризъм, но трябва да инвестира повече в международна реклама, подготовка на кадри и устойчиви стратегии за развитие на сектора.
Ангелкова коментира и назначението си за посланик за Източна Европа на Световния съвет за пътуване и туризъм (WTTC), което определи като признание и сериозна отговорност. Сред основните ѝ приоритети на новата позиция ще бъдат подобряването на достъпността на туристическите дестинации, насърчаването на публично-частните партньорства и разширяването на въздушните връзки между региона и международните пазари.
По отношение на навлизането на изкуствения интелект в туристическата индустрия тя изрази мнение, че новите технологии могат да подпомогнат бизнеса, но не могат да заменят личното отношение и гостоприемството, които остават в основата на туристическото преживяване.
В интервюто Ангелкова засегна и темите от годишната среща на младите световни лидери към Световния икономически форум в Дубай. Сред обсъжданите въпроси са били международната сигурност, геополитическите рискове, развитието на изкуствения интелект и климатичните промени.
Според нея в условията на глобална несигурност ефективното лидерство изисква не толкова амбициозни обещания, колкото изграждане на стабилни институции и работещи механизми за справяне с кризите.
