На 27 октомври християнската църква почита Свети Нестор.
В много краища на България този празник се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).
Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина всеки път се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.
По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника.
Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат.
Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките.
Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.
