Нарастващ държавен дълг, политическа нестабилност и осезаем отлив на доверие от страна на инвеститорите — това е реалността, в която Франция посреща финалния етап от президентския мандат на Еманюел Макрон. Вместо да се утвърди като водеща сила и двигател на обновена Европа, страната се превърна в нейното „най-слабо звено“, сочи анализ на Bloomberg. В момента правителството, лишено от стабилно парламентарно мнозинство, е изправено пред тежката задача да прокара бюджет, който да намали дефицита и да убеди финансовите пазари, че Париж е способен да овладее задълбочаващата се криза в държавните финанси.
Хаотичният край на близо десетилетното икономическо управление рязко контрастира с първоначалните амбиции на Макрон: Франция да бъде лидер в Европа, способен самостоятелно да отстоява своите интереси. Вместо това президентът навлиза в края на втория си мандат с разпокъсан парламент и силно ограничени възможности за продължаване на реформите. В началото нещата изглеждаха обещаващо — след идването си на власт през 2017 г. Макрон либерализира трудовото законодателство и намали данъчната тежест за бизнеса, което доведе до икономически растеж над 2%, спад на безработицата и свиване на бюджетния дефицит.
Обратът настъпи през 2018 г., когато планираното повишение на данъците върху горивата отприщи масови протести на „жълтите жилетки“. В опит да овладеят общественото недоволство, властите разпределиха над 10 милиарда евро под формата на данъчни облекчения и допълнителни социални плащания. Последвалите кризи наложиха още по-сериозни разходи. По данни на френската Сметна палата, мерките за справяне с пандемията и икономическото стимулиране в периода 2020–2022 г. са стрували близо 190 млрд. евро, а интервенциите срещу енергийната криза са добавили още 72 млрд. евро.
Анализаторите посочват, че основният проблем е липсата на своевременно ограничаване на извънредните разходи след отминаването на острите сътресения. Политическата фрагментация допълнително затрудни фискалната консолидация. След като през 2022 г. лагерът на Макрон изгуби мнозинството си в Националното събрание, а решението за предсрочни избори през 2024 г. допълнително раздроби парламента, оцеляването на кабинета се превърна в основен двигател на бюджетните решения.
През 2025 г. премиерът Себастиен Льокорню бе принуден да замрази пенсионната реформа и да удължи срока на временния данък върху големите компании, за да избегне вот на недоверие. Финансовият министър Ролан Лескюр признава, че тези компромиси имат своята икономическа цена, но ги оправдава с необходимостта от политическа стабилност. Текущите предложения включват замразяване на заплатите в държавния сектор и орязване на някои пенсионни разходи, съчетано с поддържане на данъчното облагане за бизнеса.
Мащабът на дълга е стряскащ: според Асошиейтед прес, към края на юни френският държавен дълг е достигнал 3,596 трилиона евро, което прави 119% от БВП, при 97,9% през 2019 г. Прогнозите сочат, че до 2027 г. той може да достигне 122%. Лихвените плащания през следващата година ще надхвърлят 90 млрд. евро — сума, по-голяма от бюджета за отбрана или образование. Напрежението се пренася и върху пазарите, като еврото достигна 17-месечно дъно спрямо долара, а разликата в доходността между френските и германските облигации достигна нива, невиждани от дълговата криза през 2011 г.
Въпреки критиките, Лескюр защитава наследството на Макрон, акцентирайки върху заетостта и развитието на стартъп екосистемата. Преди изборите през 2027 г. обаче правителството е изправено пред почти невъзможната мисия да балансира между бюджетните съкращения, парламентарната подкрепа и доверието на инвеститорите, докато опозицията вече обещава ревизия на всички ключови реформи.
