Хазартни дългове, тежко финансово положение и раздялата с майката на децата са сред основните версии, които прокуратурата проверява след трагедията в Исперих. Според разследващите бащата вероятно е убил двете си дъщери – на 10 и 17 години.
Източници на GlasNews.bg разкриха, че последният заем, взет от мъжа от лихвари, е бил в размер на 600 евро. Парите били получени около четири седмици преди трагедията, а договорката предвиждала сумата да бъде изплащана на седмични вноски от по 170 евро.
До фаталния ден бащата не бил направил нито едно плащане. Има данни, че той е имал и други задължения към лихвари, както и сериозни финансови проблеми.
Негов близък разказа, че през последните месеци мъжът видимо се бил променил. Станал по-затворен, разсеян и замислен, но никой около него не предполагал, че натрупаното напрежение може да доведе до подобна развръзка.
Окончателните причини и обстоятелства около случая тепърва трябва да бъдат установени. На този етап няма официални данни, че върху бащата е упражняван натиск от негови кредитори. Версията за евентуална връзка между задълженията и престъплението остава предмет на проверка.
Бедността прави домакинствата уязвими
На фона на този случай официалните данни показват колко уязвими могат да станат домакинствата при натрупването на финансови проблеми.
Според Националния статистически институт през 2025 г. 21,2% от населението на България – близо 1,37 млн. души – са живели под линията на бедност. Нейният размер е бил 866,67 лева средномесечно на човек.
В риск от бедност или социално изключване са се намирали 29% от населението, или приблизително 1,87 млн. души.
Успоредно с тревожните данни остава въпросът доколко държавата успява да защити хората, попаднали в спиралата на дълговете. През 2024 г. Върховният касационен съд приема, че предоставянето по занятие на заеми със собствени средства срещу лихва не представлява банкова дейност по смисъла на чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс и само по себе си не съставлява престъпление по тази разпоредба.
Когато човек не може да покрие ежедневните си разходи и няма с какво да изхрани семейството си, срещата с усмихнат лихвар изглежда като най-бързото решение. Зад лесно получените пари обаче често стоят тежки условия, растящи задължения и опасност от натиск.
Как работят лихварските групи
От няколко месеца следя похватите на различни лихварски групи в София и страната. Част от тях действат чрез офиси за бързи кредити и използват лицензи на финансови къщи, така че при евентуална институционална проверка документацията им формално да отговаря на изискванията.
Далеч по-трудно за доказване остава уличното лихварство. При него кредиторът може просто да заяви: „Дадох ти заем“.
Ако човек спешно се нуждае от 1000 евро, парите могат да му бъдат доставени за минути от посредник. Понякога кандидатът е препоръчан от друг лихвар и не се изисква залог, защото му е „гласувано доверие“.
Лихвата може да бъде 10%, което означава, че длъжникът плаща по 100 евро месечно, а когато получи възможност да погаси главницата, трябва да върне още 1100 евро. В тези среди подобна договорка се представя като заем „по приятелски“.
В много случаи обаче условията са далеч по-тежки.
При суми над 5000 евро може да бъде поискан залог – мотор, автомобил, земя, гараж или друг недвижим имот. По-малки суми се отпускат и на известни жени от българския шоубизнес срещу дизайнерска чанта, диамантено бижу или скъп часовник.
Схемата наподобява подвижна заложна къща, но без обратна разписка, констативен протокол или друга надеждна защита за длъжника. При заем над 15 000 евро човек може да бъде принуден да заложи дори жилището си.
Зависимите хора са предпочитани длъжници
Лихварите предпочитат хора с наркотична или хазартна зависимост, защото при тях рискът задълженията да се увеличат бързо е значително по-голям. Това създава условия длъжникът да изгуби заложеното имущество.
По неофициална информация, събрана при проследяването на подобни групи, около някои кредитори действат и лица, свързани с разпространение на наркотици — твърдение, което тепърва подлежи на проверка.. Тяхната роля е да поддържат зависимостта на длъжниците, да увеличават разходите им и да отклоняват вниманието им от падежите.
Пропускането на договорена дата за плащане впоследствие може да бъде използвано като основание за отнемане на заложеното имущество. Когато длъжникът няма имот и спре да обслужва задълженията си, към него могат да бъдат изпратени събирачи на дългове.
Част от тях действат предпазливо в началото и избягват откритата физическа агресия. Предварително обаче проучват семейното положение на длъжника, близките му и ежедневните им маршрути.
Сред използваните заплахи са твърдения, че децата му могат да бъдат наранени, въвлечени в трафик на хора или подтикнати към употреба на наркотици.
По-умерените на пръв поглед събирачи прибягват до други форми на тормоз. Те заплашват длъжника, че ще разлепят около училището на детето му плакати, в които ще го представят като педофил, или го подлагат на постоянни телефонни обаждания.
В София все по-рядко се отправят директни закани за физическа саморазправа. Причината е страхът, че разговорите могат да бъдат записани и предадени на полицията. Когато все пак бъде подадена жалба, натискът може да бъде насочен към друг член на семейството с цел сигналът да бъде оттеглен.
Тези твърдения описват информация, събрана при проследяването на подобни групи, но всеки конкретен случай следва да бъде доказан от компетентните институции.
Конфликти между престъпни групи
Лихварството се превръща в източник на доходи и за част от наркодилърите, които разполагат със средства с неясен произход и с хора, способни да събират просрочените задължения.
Заради конкуренцията за длъжници, територии и имущество възникват конфликти между различни групи. Част от случаите прерастват в тежка саморазправа, а някои завършват и със смърт.
Така незаконното кредитиране се преплита с търговията с наркотици, изнудването, заплахите и насилието. Доказването на подобни зависимости обаче остава трудно, особено когато договорките са устни, плащанията са в брой, а потърпевшите се страхуват да свидетелстват.
Въпроси към МВР и съдебната власт
След трагедията в Исперих остават няколко тежки въпроса към МВР и съдебната власт.
Как държавата защитава хората, попаднали в зависимост от нелегални кредитори?
Разполага ли с достатъчно механизми за противодействие на натиска, изнудването и заплахите от страна на лихвари?
Получават ли полицията и прокуратурата достатъчно сигнали и как се гарантира сигурността на хората, решили да свидетелстват?
Трябва да бъде проверено и дали бащата от Исперих е бил заплашван заради задълженията си, включително чрез посегателства срещу неговите деца, както и дали подобен натиск би могъл да е повлиял върху действията му.
Това е само възможна версия, а не установен факт. Отговорите трябва да бъдат дадени от разследването въз основа на доказателства, разпити, финансова информация и проверка на контактите на мъжа.
Един дълг от 600 евро изглежда като обикновена цифра, но след трагедията остават загубени животите на две деца на 10 и 17 години.
Лесно е обяснението да приключи с думите, че бащата е имал хазартна зависимост и дългове. По-трудният въпрос е каква среда позволява на уличното кредитиране да процъфтява и колко струва човешкият живот, когато бедността, зависимостта и отчаянието вече няма накъде да отстъпват.
