Историята познава моменти, в които един-единствен вот може да промени съдбата на цяла нация. За Франция такъв ден е 28 април 1969 г., когато Шарл де Гол – символ на националното възраждане и борбата срещу нацизма – подава оставка като държавен глава.
Причината за този драматичен край е референдум, при който френският народ категорично отхвърля предложенията за реформи на правителството му.
Пътят на генерала: От Сен-Сир до освобождението на Париж
Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол се ражда през 1890 г. в Лил, в семейство на католически аристократи. Влиянието на баща му, професор по философия, го насочва към интелектуалното развитие, но призванието му е военното дело. След завършване на престижното училище Сен-Сир, Де Гол се хвърля в вихъра на двете световни войни.
По време на Първата световна война той преживява плена и прави няколко неуспешни опита за бягство. Години по-късно, при нахлуването на Третия райх, той се сражава до последното, преди да бъде принуден да емигрира в Алжир. Там той създава основата на боеспособна армия, която през 1944 г. влиза триумфално в столицата с емблематичните думи: „Париж е свободен“.
Създаването на Петата република и Алжирският въпрос
След войната Франция е разкъсвана от политически раздори. През септември 1958 г. се слага край на Четвъртата република и с огромна подкрепа от 79% от гражданите се приема нова конституция. Така генерал де Гол става първият президент на Петата френска република.
Едно от най-големите му предизвикателства е Алжирската криза. През 1958 г. той застава зад правото на самоопределяне на алжирците, което предизвиква бунтове сред неоколониалистите. След потушаването на бунта и приемането на извънредни пълномощия, референдум през 1961 г. потвърждава, че 75% от населението подкрепят неговата политика.
Студентските бунтове и финалният акт
В началото на 60-те години социалното напрежение нараства. Май 1968 г. става символ на масови студентски протести, митинги и обща стачка с антиголистки оттенъци. Въпреки че Де Гол успява да нормализира обстановката чрез разпускане на парламента, доверието в него започва да ерозира.
Последното изпитание идва на 27 април 1969 г. Референдумът за реорганизация на държавната власт се превръща в реален вот на недоверие. Провалът на реформите води до неизбежния финал – на следващия ден генералът полага оставка, оставяйки след себе си наследството на човек, който вярваше безусловно в Франция и в силата на народното мнение.
